Льоик Ле Рибот (1947-2007) изучава силициевия двуокис и всички негови научни страни повече от 30 години. В две статии публикувани през 1972г. от Академията на науките, Ле Рибот демонстрира, че някои кварцови кристали съдържат на тяхната повърхност аморфен слой от силициев двуокис, който е разтворим във вода. След като изучава хиляди проби, той установява честото наличие на микроорганизми, като бактерии и диатоми, на повърхността на някои песъчинки.

По-късно той демонстрира, че повърхностната аморфизация на дендритен кварц е причинена от комбинираното действие на тези микроорганизми, посредством органична киселина, която те секретират и механични и/или химични действия характерни за седиментната среда, където те се развиват.

За да изучи по-дълбоко ролята на микроорганизмите в биологичния цикъл на силициевия двуокис, Ле Рибот създава, през 1975г., процедура, която позволява събирането на силиций генериран под действието на микроорганизмите. След това се доказва, че получените разтвори съдържат значителен процент силициев диоксид в органична форма. По време на тези експерименти е успешно открита терапевтичната ефективност на органичния силициев диоксид (силиций).

По това време, Ле Рибот страда от псориазис, който се е смятал за нелечим и засяга неговите ръце и нокти. След като отстранява с ръцете си песъчинки богати на органичен силициев двуокис, с цел да ги изучава с електронен микроскоп, той бил изненадан като забелязал, след няколко дни, че псориазисът е изчезнал от дясната му ръка. Заинтригуван, той започнал да търси причинно-следствена връзка, като реализира същата операция с лявата си ръка в същия силициев разтвор и получава същия резултат. Като резултат от това, Ле Рибот започва да анализира ролята на силициевия двуокис при третиране на кожни заболявания, създавайки, с помощта на други лекари, стотици тестове до 1982г. с много положителни резултати.

През този период от време, той усъвършенства методът на естествено извличане на силициев двуокис от видове дендритен кварцов пясък, като предоставя на други професионалисти решения на терапевтична употрепа, че исторически този метод може да бъде квалифициран като G3 (трето поколение).

Изненадан, лекарите определят бързо, че лекуваните пациенти потвърждават, че са били облекчени от болки в ставите и се чувстват много по-добре. Чрез кръвни анализи също е доказано, че в случаи на засегнати от вирусни заболявания, подобрението е много бързо. С други думи, органичния силициев двуокис изглежда, че действа положително при множество заболявания.

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ДИФОТ – ЛЕ РИБОТ

През 1982г., химикът Дифот и лекарят Ле Рибот се срещнали по време на научно събитие в Бордо. Дифот анализирал в продължение на няколко години синтетична молекула на органичен силициев диоксид. Ле Рибот e оглавявал изключително комплексен микроанализ докато създал известната лаборатория CARME. Двамата учени веднага започнали своето сътрудничество по терапевтичното прилагане на органичния силициев диоксид.

Следващата година, сътрудничеството на учените довело до синтеза на много ефикасна молекула при лечение на вирусни болести: G4, наречен DNV, получен при добавянето на натриев хипосулфит. По време на почти едно десетилетие, Дифот и Ле Рибот натрупват доказателства за високата ефективност на органичните компоненти в лечението на многобройни болести. Те лекували стотици пациенти опитвайки година след година да подобрят органичните силициеви разтвори.

След смъртта на Дифот, Ле Рибот продължава работата сам. Дотогава органичните силициеви разтвори за били само за външна употреба и за да бъдат активирани е било нужно да се добавят малки количества продукти, използвани в алопатията и хомеопатията, които били избрани по специален начин според всяко заболяване. Имало много проблеми със срока на годност, защото след време те се утаявали и полимеризирали и ставали нестабилни.

През 1994г. Ле Рибот създава нова молекула, тествана 3 години, която имала предимство: липсата на необходимост от добавяне на повече лекарства, за да се подсили ефектът й. молекулата била по-ефективна от предшестващите я и също така е била напълно стабилна. След време е демонстрирано, че молекулата поддържа своята стабилност през годините и също така може да се използва орално много време. Нейната токсичност, голям проблем за предшестващите типове силициев диоксид е еквивалент на токсичността на водата. Според Ле Рибот, молекулата монометилсиланетриол на органичния силициев диоксид е атомно нестабилна, поради постоянната си реорганизация и високата си вибрационна сила.

Фактът, че такава лабилна молекула може да се стабилизира е бил голям успех за тази формула. Другото подобрение, което също е причина за нейната ефикасност е нейната чистота. Ле Рибот получава напълно органична молекула, пречистена, без никакво замърсяване или други компоненти, които били откривани в предишните силициеви разтвори. Този продукт е бил наречен органичен силициев диоксид от пето поколение (G5), поради това, че работата е предшествана от 4 нива на стабилизация на молекулата.

Монометилсиланетриол, стабилизиран от методът на Льоик Ле Рибот, демонстрира терапевтичната си ефективност. От друга страна, силициевата киселина е молекула, която е теоретично усвоима, но на практика е склонна да се полимеризира лесно като става неактивна или дори вредна за организма. Въпреки това, Д-р Ле Рибот, пионер в използването на сканиращ електронен микроскоп и също така в изучаването на формите на силициевия диоксид в геологията, открива метод на стабилизация на силициевата киселина чрез химически компонент. Това е произходът на така наречения G5 Силиплант продукт, формула създадена през 2006г.

Кариерата на Д-р Ле Рибот:

1970 – 1973: Изследовател в Лабораторията по Океанография в Университет Orsay.

1973 – 1981: Началник на отдел на Електронна микроскопия при официалното седалище на Централната Лаборатория.

1981 – 1990: Откривател и Главен директор на Лаборатория CARME (Centre d’Applications et de Recherches en Microscopie Electronique).

1990 – 1993: Международен експерт в криминалистиката, откривател на обществото ЛЬО РИБОТ ЕКСПЕРТИЗИ (LE RIBAULT EXPERTISES society).

1993-2004: Независим изследовател в различни сфери и проекти с молекули от терапевтичен интерес. Стартирането на G5. Откриването на компанията в Ирландия.

2004 – 2007: В Испания е установено окончателното седалище, което ще служи за база за бъдещата международна търговия на дребно на G5. С откриването на Испанската компания Силициум се започва успешно сътрудничество, като се прилагат на практика няколко проекта, които не са били завършени. Най-известният проект е стабилизирането на силициевата киселина чрез органичен комплекс, наречен Силиплант.

06/06/2007: Смъртта на Д-р Льоик Ле Рибот.